Колко са били йероглифи в египетско писмо? История на писането

Дълго време човекът е имал достатъчно памет само за да запази всички съществуващи знания, но светът не стои на едно място и събитията, фактите, откритията стават все повече и повече, затова са необходими определени методи за тяхното фиксиране. Китайски, маи и египетски йероглифи, микенско линейно писане. Особено интересно в този списък са именно йероглифите на древен Египет като един от най-древните и особени.

Характеристики на древен египетски език

Той трябва незабавно да направи резерва, че този термин е изкуствен. Наличието на древен египетски език предполага съществуването на просто египетско, модерно. Но действителността е различна. В съвременния Египет се говори един от арабските диалекти. Историята на египетските йероглифи е прекъсната през IV век. Вместо това, коптският е използван с по-простото писане. Оттогава дори и уменията за четене на текстове, издълбани по стените на египетските храмове, са загубени. Още по времето на Херодот йероглифите се считат за определена част от култа, откъдето идва и името на този вид писане. Думата "йероглиф" се формира от две гръцки корени, когато се превежда на руски, можете да получите фразата "свещени букви".

Руският език, който съществува малко повече от едно хилядолетие, до нашето време се е променил значително в сравнение с наречието, например, от Х век. Нещо повече, глобалните промени трябваше да се появят в древен египетски. В неговото развитие има няколко етапа:

1. Езикът на старото царство (XXXII-XXII век. Пр. Хр.).
2. Класически или средно-египетски (XXII-XVI в. Пр. Хр.).
3. Нов египетски език (XVI-VIII век. Пр. Хр.).
4. Демотичен език (VIII в. Пр. Хр. - Е. В. в. Д.).

Повечето от произведенията са написани на класическия древен египетски език, тъй като от този период са запазени по-голям брой записи.

Йероглифи, Йератик и Демотика

Египтяните са използвали различни методи за писане на текстове. Йероглифът от тях, най-древният, произхожда от пиктографски бележки, т.е. писмо с картина (т.е. човек е привлечен да напише думата „човек“). За стенописите на величествените египетски храмове и дворци йероглифите се вписват идеално, древните книжници издълбават символи и след това ги рисуват.

Текстовете върху папирус са записани в йерархичен шрифт, основно повтарящи очертанията на йероглифи, но всъщност е по-просто.

Постепенно с развитието на езика и увеличаването на броя на бизнес надписите е необходим още по-прост метод за записване на информация. Така произхожда демотичното писане, един вид египетски курсив. Това се случи в началото на VIII-VII век. Преди новата ера. д. Според демо надписите е трудно да се предположи, че това са едни и същи йероглифи. В очертанията знаците по-скоро приличат на арамейски.

Дешифриране на египетски текстове

Историята за разкриването на египетските йероглифи започва с египетската кампания на Наполеон Бонапарт. Военната операция завърши с неуспех, но любопитните французи са копирали няколко надписа на древен египетски език. През 1799 г. е открит Rosetta stone на което е издаден декрет на Фараон Птолемей V в йероглифи, йерархичен, демотичен и снабден с паралелен превод на гръцки език.

Благодарение на гръцкия превод, съдържанието на текста стана известно, но беше почти невъзможно да се съпостави с йероглифите. Жан-Франсоа Шамполион пое решението на загадката. Той стигна до заключението, че йероглифите не могат да бъдат нито думи-знаци, нито символи - твърде много от тях. Преброявайки всички знаци, той откри, че 1419 знака съответстват на 486 гръцки думи.

Не е известно дали ученият би бил в състояние да дешифрира египетското писание, ако не и за особената следа, оставена от древните книжници. Като специален знак са използвали картони - рамка, в която е заобиколено името на фараона. В текста имаше две такива картини: Птолемей и Клеопатра. Корелирайки тези надписи с гръцки текст, Шамполин открива значението на няколко знака едновременно.

Работейки върху тайната на египетските йероглифи, Шамполин напълно усвоил изкуството да превежда текстове от йератика до демотика и обратно. Той установява основните закони, чрез които йероглифът се превръща в нечетлива икона и също така поставя основите на изучаването на древната египетска фонетика - това отново е подпомогнато от гръцката версия, която съответства на египетския звук с гръцкия. Сравнявайки и анализирайки йероглифите в картоните - за тази цел, Шамполион събира всички налични копия на древни египетски надписи - ученият успява да реконструира „азбуката“.

За египетската "азбука"

Иероглифите могат да предадат както индивидуалните звуци, така и тяхната комбинация и дори цели думи. Ето защо думата "азбука" е дадена в кавички. Египетското писане няма нищо общо с обичайните руски или английски букви, обозначаващи един звук с всичките им варианти на произношение.

Трудно е да се каже със сигурност колко йероглифи са били в египетското писмо. За това има цяла гама от причини. Първо, древният египетски език съществува дълго време, много по-дълъг от който и да е от използваните в момента езици. Това доведе до варианти на писане. Второ, произходът на йероглифите е в пиктографията, следователно - особено в ранния етап от съществуването на езика - е трудно да се каже, когато иконата е само картина и съответства на дума или фраза, и когато вече е еволюирала до писмен символ. Трето, въпреки значителните постижения на археологията, не може да се каже, че абсолютно всички древни текстове са в ръцете на учени. Просто е невъзможно да се отгатне кои символи могат да се използват в изгубените записи.

Както и да е, науката знае около пет хиляди йероглифи. Но не всички от тях бяха активно използвани писмено. Някои от тях са свързани с отделни етапи в Египетска история други са вариации. За да напише правилно текста, древният писар трябваше да знае стила на най-малко седемстотин египетски йероглифи с техните значения.

Видове йероглифи

Както вече беше отбелязано, "йероглифната азбука" е много конвенционална концепция. За разлика от съвременните езици, където е обичайно да се разпределят гласни и съгласни, в крайни случаи, дифтонги, класификацията на древните египетски букви се прави на съвсем различен принцип.

На първо място, единствените съгласни йероглифи са единичен звук. В момента тридесет съгласни звука се реконструират от историческата лингвистика. Това определя колко египетски йероглифи трябваше да ги напишат: точно тридесет.

Втората група символи е дву- и три-съгласна, съответно предаваща най-често срещаните комбинации от два и три съгласни звука. Най-често такива знаци се използват за писане на флексии и официални думи, но има и корени, съдържащи йероглифи от този тип.

Тъй като древните египтяни не са почитали дългите думи, от йероглифното, предавайки едновременно три звукови гласове, то не е далеч от записа с един знак на цялата дума. Такива йероглифи се наричат ​​идеограми. Те бяха използвани за записване на отделни понятия (например, "Фараон"), или за написване на най-често използваните думи, за да се запази материал за писане.

Накрая, четвъртата група йероглифи имаше за цел да изясни значението на думата. Много от тях, особено когато пренебрегват гласни в писмо, се произнасят и пишат по същия начин. За да елиминира синонимията, египетските писари поставят специални знаци - детерминанти. По същество те са идеограми.

В елинистическия период египтяните трябваше да се справят със звуците, които съществували на гръцкия език, но отсъствали в родния им език. Затова се появяват нови символи. Появата на специални марки за гласни звуци: Книжниците от тази епоха започват да забравят истинското произношение на древните йероглифи, затова се грижим за неговото опазване.

лигатури

Основният писмен материал беше папирусът. Продукцията му беше доста трудна, така че никога не беше достатъчно, особено в сухи години. За тази цел египетските книжници търсеха начини да намалят броя на необходимите знаци. Освен купчини йероглифи един над друг или вписване един в друг, се използват лигатури, т.е. комбинации от два или повече знака с различна степен на стилизация. Тяхното съществуване и многообразие усложняват много добре отговора на въпроса колко йероглифи има в египетското писане.

Най-често лигатурите са създадени от знаци с подобно значение. В същото време тяхното фонетично съдържание не беше взето под внимание. Пример за това са идеограмите "крака". Тя е комбинирана с фонограма, която определя морфологичния смисъл на думата, и е получена лигатура, което означава „да отида“. Понякога дори детерминантите се обединяват в лигатури. Това се случва, когато е необходимо да се изрази абстрактно понятие или да се прехвърли заем от друг език.

Трябва да се отбележи, че лигатурите не са единственият начин да се спасят папирусите. Ако думата започна със същия йероглиф, с който приключи предишният, тогава един от знаците просто беше изхвърлен.

Трудностите на древния египетски език

Завършвайки описанието на характеристиките на йероглифите от египетското писмо, трябва да се отбележи, че точното им произношение е неизвестно на никого. Учените използват условно приета реконструкция, основана на няколко принципа. Така, между всички йероглифи, които предават определен брой съгласни звуци, се вмъква спомагателно "е". Например, група йероглифи, които четат mmfst, ще бъдат произнасяни на руски като "memfeset". Човек може само да предполага, какви гласни са били изречени.

Много проблеми учените предоставиха система за запис на текст. Ако руснаците пишат от ляво на дясно, а арабите пишат от дясно на ляво, египтяните пишат, както им харесва. Текстът може да бъде ориентиран както към двете вече споменати стратегии и може да бъде написан отгоре надолу и отдолу нагоре, а за да се спести място и по естетически причини, йероглифите могат да бъдат написани един над друг или да се поставят един в друг.

Египетски йероглифи и тяхното значение

Може би дори от средното училище, където за първи път срещат египетските писма, всеки иска да знае как се четат надписите на Древен Египет. Трябва да се има предвид, че всяка транскрипция на руски, както и на всеки друг език, ще бъде много приблизителна, тъй като фонемният състав на речта на съвременния човек и древния египтянин е много различен.

С тази таблица е лесно да се четат египетски йероглифи. Освен това в днешно време съществуват обширни речници, с помощта на които след известно време и с грижа всеки човек може да чете прости древни текстове.

Информация за морфологията и граматиката

Съвременният човек изглежда очевидно необходимостта да се разделят думите с интервали и препинателни знаци, да се напише нова фраза и собствени имена с главна буква, да се спазват параграфите. Древните египтяни не са знаели такива тънкости. Единственият начин да се определи къде свършва една дума и друга започва, е определящ. В съчетание с вече описаните трудности на текстовата ориентация, това дава на първите изследователи на древен египетски език значителни трудности.

При превода на египетски йероглифи на руски език, трябва да се има предвид, че тяхната морфологична структура варира значително. Руският език се характеризира с богата система на склонение на номиналните части на речта, има категории на глагол и тип, притежава апарат от официални думи. Египетският език не познава нито една от тези категории в тяхното съвременно разбиране. За да различи предмета от обекта, за да постави правилно акцентите в фразата, египтяните използват думи, които приличат на модерни частици. Ситуацията с глаголите беше още по-сложна. Всъщност имаше само един път. Характеристиките на хода на действие, т.е. дали вече е направено или се случва сега, или ще се случи в бъдеще, бяха описани с помощта на помощни глаголи и дори тогава този метод най-накрая се оформи за периода на новия египетски език. Дотогава всички тези нюанси трябваше да се научат от контекста.

Египетски цифри

Египтяните са били изключителни математици. Те успяха да изчислят площта на фигурите, перфектно усвоили техниката на операциите върху фракциите. За всичко това те се нуждаеха от специални символи, за да пишат числа и аритметични операции. Египтяните нямат специален знак за нула.

Фракциите бяха прехвърлени по специален начин. Ако числителят в него е по-голям от един, тогава такава фракция се представя като сума от дроби.

Освен това имаше друг начин да се запишат фракции с един числител. За това беше използвано Окото на Тот - символ на божество, високо уважавано в Египет. Фракции с знаменател, представляващи две във всяка степен, съответстващи на някакъв елемент от окото. Например една четвърт се свързва с ученик, така че е записана като кръг.

Така, с помощта на йероглифи, египетските книжници могат да записват различни текстове за потомство, от свещени до научни.